Банковите кризи се повтарят по цял свят и във всички моменти от историята. От тях всъщност не са застраховани дори и някои от най-отдалечените кътчета на Земята, както показва икономическата история на Австралия. Въпреки като цяло доброто представяне на стопанството ѝ през XIX в., то на два пъти се оказва засегнато от тежки банкови кризи
Икономиката на Австралия през XIX в.
Макар че една от основните функции на Австралия като британска колония е била да служи като каторга, най-вече поради своята физическа отдалеченост, през XIX в. в страната се наблюдава бурен икономически подем. Той започва от около второто десетилетие на века, а към 1870 г. растежът на равнището на доходите е определен като „революционен“. Всъщност през този половин век те се покачват с темп, който два пъти по-бърз от този на САЩ и три пъти по-бърз от този на Великобритания.
Основният двигател на растежа през този период е производството на вълна, която е изнасяна основно за Великобритания и другите развити икономики, а също и ловът на китове и производството на китова мас, която през XIX в. е имала широка гама от приложения. За да бъде подпомогнат експортът, в Лондон са основани няколко търговски банки, финансиращи производителите в новия континент.
Кредитиране, банки и криза в Австралия – 1840 г.
Сред представителите на финансовия свят, които са кредитирали отглеждането на овце и производството на вълна, са Bank of Australasia, Union Bank of Australia и други. Най-много търговски банки са създадени към средата на 30-те години на XIX в. Затова може би не е учудващо, че първата контракция на икономическата експанзия идва само няколко години по-късно.
През 1839 г. Великобритания е засегната от финансова криза, а, тъй като банките в страната непосредствено преди въвеждането на банковия Закон на Пийл няколко години по-късно не само са оперирали с частични резерви, но и са можели да емитират своя валута, финансовият свят на държавата остава без ликвидност. Това довежда до отлив на капитали от колониите, за да се финансира сърцето на империята. От своя страна, липсата на капиталови потоци поражда вълна от фалити на земеделците, които формират гръбнака на австралийската икономика.
Точно през същия период страната е засегната от двугодишно засушаване, което допълнително оказва натиск върху фермерите и овцевъдите, поради невъзможността да се отглеждат достатъчно култури за изхранването на овцете и на хората и за износ. В резултат на оскъдното финансиране и климатичните проблеми започва да се наблюдава отлив на търсене на земеделски земи на континента и техните цени се сриват.
Проблемите в сектора, заедно с финансовите затруднения в Лондон, се връщат като бумеранг и към самите банки. Отливът на желаещи да получат кредитиране и източването на ликвидността им от страна на британската столица водят до срив на постъпленията и на резервите на финансовите институции. Затова през 1840 г. много от тях изпадат в неплатежоспособност, която в случая не се дължи на кредитна експанзия.
След отминаването на кризата, към средата на четвъртото десетилетие на XIX в. както земеделският, така и финансовият сектор започват да се възстановяват. През следващите години растежът на брутния вътрешен продукт и доходите на австралийците нарастват, а заедно с тях отново се пробужда и кредитирането.
Какво представлява системата на „свободно банкиране“
Банковата система на Австралия през XIX в. е от типа на т.нар. „свободно банкиране“. При нея финансовите институции са регулирани приблизително колкото и останалите компании. Проблемът в този сценарий обаче не е, че в системата липсва централна банка от съвременен тип, а че търговските банки имат свободата да използват депозитите на вложителите си свободно. Както знаем от почти всички останали разгледани кризи в този блог, тази привилегия – която е в разрез с традиционните правни принципи – е сериозна предпоставка за поставянето на начало на процеса на кредитна експанзия.
Точно това започва да се случва в Австралия във втората половина на XIX в. Банките отпускат сериозно количество кредити, вълна от оптимизъм залива пазарите и потребителите и икономиката, изглежда, се е насочила единствено към възход.
Тук следва да се спомене още една особеност на „свободното банкиране“. Липсата на същинска централна банка, която има правомощието да извършва парична политика и да определя размера на паричното предлагане – то се е осъществявало от самите банки по това време – означава, че в случай на обръщане на тенденцията на икономически растеж в системата няма „кредитор от последна инстанция“, който да спре поредицата от масови фалити.
Класическият сценарий на кредитна експанзия в сферата на имотите
Този път средствата на възстановеното кредитиране обаче не се насочват в толкова голяма степен към земеделския сектор, колкото към друг исторически познат отрасъл, в който попадат новоотпуснатите заеми, които са следствие от кредитната експанзия – имотния пазар.
Тази кредитна експанзия все пак е относително ограничена, поне според днешните разбирания. Данните показват, че размерът на резервите (т.е. съотношението на отпуснатите кредити спрямо количеството на депозитите, направено в тях) се е понижил от 32% през 1872 г. до около 22% само пет години по-късно. Това означава, че те са спаднали с почти една трета за този период.
Същинският бум обаче настъпва в началото на 80-те години на XIX в., когато, движени от прогнозата за значителна доходност в новите земи, в тях започват да инвестират различни международни финансови институции, освен местните банки, които инжектират пари чрез кредитирането си в сферата на недвижимите имоти. Ускоряващият се процес на кредитна експанзия е виден от резервите на банките в Австралия, които се понижават с още една четвърт в периода между 1877 и 1882 г.
Резултатът от това е изстрелването на икономиката на колонията и постигането на едни от най-високите доходи на глава от населението на света, случващи се на фона на огромен спекулативен балон в сферата на недвижимите имоти. Но, както вече знаем, подобни балони не могат да съществуват вечно.
За обръщането на тенденцията отново причината е в Лондон. Местните банки също се впускат в процес на кредитна експанзия, който обикновено се случва почти координирано в близки една до друга финансови системи. Обаче усещайки драстичното понижаване на размера на депозитите си, което води до заплахата те да се сринат в резултат на една банкова паника, те понижават кредитирането за колониите.
Същевременно инвеститорите в недвижими имоти в Австралия стават мнителни, тъй като реализираната доходност от вложенията им е по-ниска от очакваната много висока такава. В резултат на това, някои от тях започват да се изтеглят от местния пазар.
Този двоен удар върху търсенето на недвижимости и земи в новия континент на практика води до спукването на кредитния балон. Изведнъж за всички става ясно, че те са инвестирали в „зомби активи“, чиято стойност може да расте единствено благодарение на евтиния кредит. Бягството на инвеститорите от сектора води до сриването на цените на активите, започнало през 1888 г., което, от своя страна, води до фалити на кредитираните спекуланти в земя.
Резултатът от това е, че местните банки, които така или иначе са понижили съотношението на резервите си драматично, не могат да получат очакваната доходност от кредитите си. Кризата започва да се разразява мащабно 1890 г. в Австралия, а година по-късно започват първите фалити на банки. През следващите две години почти 150 дружества с ограничена отговорност във Виктория фалират, заедно с още няколко банки, а през 1893 г. се срива и значимата Federal Bank. През май още няколко финансови институции – Colonial Bank of Australia, Bank of Victoria и City of Melbourne Bank преустановяват плащанията, а дни след това правителството на Виктория обявява петдневна банкова ваканция. Причината за това е, разбира се, липсата на резерви, породена от кредитната експанзия, извършвана от банковия сектор в Австралия.
Спукването на балона ще оказва доста дълго отражение върху реалната икономика на страната и върху сектора на недвижимите имоти в частност. Всъщност реалното равнище на цените на имотите в Мелбърн ще се върне към стойността си от 1880 г. едва през 1950 г.