В икономическата и финансовата история XIX в. е период на постоянно повтарящи се цикли на бумове и рецесии в различни части на света, които дори понякога се случват привидно координирано. Така той изглежда като „подгряване“ за бурния стопански XX в., през който се случва най-тежката криза, през която преминава човечеството – Голямата депресия от края на 20-те и през 30-те години на столетието. Но освен нея през миналия век се наблюдава зачестило повтаряне на бизнес цикъла.
Все пак много от политиките и практиките, на които сме свидетели днес, произхождат именно от преди повече от сто години. Сред е тях е ролята на централната банка като кредитор от последна инстанция. Но преди самите централни банки да започнат да печатат пари (т.е. да инфлират валутата), за да предоставят финансиране за финансово затруднените правителства или търговски банки, те са осигурявали заеми от собствените си средства към финансовите институции в случай на нужда. Точно това се случва по времето на Берингсовата криза от края на XIX в.
Прелюдията към кризата
През втората половина на века, след като икономическият свят става свидетел на Паниката от 1857 г., Кризата от 1866 г., Кризата от 1873 г. и Кризата от 1882 г., банките в някои части на света отново започват процес на координирана кредитна експанзия. Те са водени от финансовите институции в Лондон, който и до ден днешен е финансово сърце в Европа, а сред най-дейните банки, използващи депозитите на вложителите си, за да финансират различни начинания, е Barings Bank.
Новата дестинация, към която те насочват кредитирането си, са страните от Южна Америка, а между тях най-голямо количество нови кредити са отпуснати за Аржентина, където тежките индустрии и корабостроенето са в сериозен подем. Друга дестинация от развиващите се икономики е колонията на Великобритания Австралия, където, след като финансовият сектор претърпява крах през 1840 г., заедно със земеделския отрасъл, банките отново инжектират пари в пазара на недвижими имоти.
Избухването на Кризата от 1890 г.
Както името ѝ подсказва, поредната криза се задава бързо. Още през 1890 г. тя е усетена в Аржентина. Заради същите фундаментални причини, по това време започва и Австралийската банкова криза, чиято кулминация ще настъпи няколко години по-късно – през 1893 г. За период от четири години тя ще доведе до фалита на голям брой компании в страната, включително и на много банки. Други, включително най-големите от тях, ще спрат да извършват изплащания на депозитите на клиентите си, а правителството ще бъде принудено да обяви банкова ваканция, за да не се стигне до системни фалити на останалите без ликвидност банки в колонията.
Но към този момент това е в бъдещето, а през 1890 г. Аржентина също изпитва тежки проблеми. Понижаването на кредитирането за индустрията от страна на чуждестранните банки в страната и увеличаването на лихвения процент по кредитите показва, че кредитната експанзия, както винаги в историята, включително и днес, е надула неустойчиви балони в икономиката.
Финансовите проблеми за индустриалните предприятия, които – никак не изненадващо – започват да фалират, довеждат до съмнения от страна на публиката. Това, от своя страна, поражда вълна на изтегляния на депозитите, чийто размер в аржентинските банки спада от 138,5 млн. песо през 1889 г. до 103 млн. песо две години по-късно.
Поради факта, че финансовите институции са оперирали с частичен резерв, това води много от тях до неплатежоспособност и фалит, на фона на бурно покачващите се цени в аржентинската икономика. Така през 1890 г. вече се намира в тежка криза, а положението само започва да се влошава, като до следващата година брутният вътрешен продукт ще се срине с цели 11%.
Местната индустрия не е единствената, която е зависела в голяма степен от международното кредитиране. На него е разчитало и правителството. С понижаването на кредита и изтеглянето на депозитите от банките, разходите за обслужване на дълговете на аржентинските власти се изстрелват и още през 1890 г. формират 40% целия бюджет на страната. Много бързо кризата се разпространява и в Бразилия, и в Уругвай.
Спасяването на Barings Bank
Една от банките, които имат огромна експозиция към активи от Латинска Америка, е Barings. При разразяването на кризата, тя изведнъж се оказва почти в състояние на неплатежоспособност, тъй като нейните кредитополучатели започват системно да фалират.
За да се справи със ситуацията, Bank of England отпуска кредит в размер на 9 млн. паунда на Barings, която на практика обявява несъстоятелност. Това е сериозен проблем за цялата банкова система, защото към този момент Barings е водещата банка във Великобритания и нейният фалит би могъл да доведе до системен крах на финансовия сектор. Освен кредита, Bank of England организира консорциум от банки, които отпускат средствата, необходими за преструктурирането на Barings. Заради проблемите на банката, Паниката от 1890 г. днес е известна и с името на банката.
Краят на Barings Bank
Barings Bank, която през 90-те години на XX в. е втората най-стара търговска банка на света, тъй като е основана през 1762 г. Е активен спекулант на борсите в Далечния изток. Стратегията на финансовата институция е била да се възползва от спреда в цените на фючърсите на Сингапурската международна парична борса, от една страна, и Nikkei 225 и Борсата за ценни книжа на Осака, от друга.
Но този план не се е реализирал. Вместо това един служител на банката – Ник Лийсън, е започнал да задържа фючърсите, вместо да ги продава скоро след придобиването им от банката срещу относително малка печалба. Така той е започнал да спекулира в разрез с одобрената от самата финансова институция, а заради ръководната си позиция е можел да прикрива загубите, които е трупал, изпращайки до централата в Лондон отчети, че всъщност реализира печалби.
Схемата продължава няколко години, докато през 1995 г. Лийсън не допуска напълно погрешното допускане, че след земетресението в Кобе борсите в Япония ще се възстановят бързо. Това не се случва и Лийсън генерира впечатляващата загуба от почти 830 млн. паунда или около 1,3 млрд. долара.
Самият Лийсън си признава, но е вече твърде късно – това е твърде голяма загуба, за да може да бъде покрита от капиталовите ресурси на банката, срещу която започват да текат разследвания в Лондон. В крайна сметка това е краят на Barings като независима институция, тъй като тя обявява несъстоятелност през същата година. Впоследствие тя, заедно с дълговете си, е придобита от ING за символичната сума от 1 паунд, след като Bank of England не успява да осъществи спасителен план, за разлика от един век по-рано.