Искате ли да научите повече за „електронните пари”: как са се зародили и каква е тяхната същност?
А знаете ли какво представляват в действителност първите „пари”?
Отговорите може да намерите в следващата статия.
Еволюцията на обществото съвсем естествено е била съпровождана от еволюция във всяка една сфера, включително във формата и носителите на пари. Човечеството извървява дълъг път от времето преди появата на парите, когато властвал бартерът (размяната на стоки и услуги, които хората притежавали, за други, от които се нуждаели), през появата на първите „пари“, които са любопитни за съвременния човек и представлявали блокчета сол, мидени черупки, пера, огромни каменни кръгове и други, последвани от първите монети с рисунки върху тях през 7 век пр.н.е., трансформацията на вида, материалите и начина им на изработка през вековете, до достигане на книжните пари, които масово използваме днес.
Този път обаче не е извървян докрай, процесите продължават и днес с появата на нови начини на плащане и нови, несъществуващи в близкото минало форми на пари. Дали историята на книжните пари не е към своя край и няма да остане в миналото, наредена до тази на мидените черупки и перата?
В края на миналия век се зараждат банковите карти, позволяващи ни да боравим с пари, без да се докосваме до тях, и виртуалните парични единици – биткойни. Новите форми на пари постепенно изтласкват старите, макар и към момента далеч да не могат да ги заменят във всички сфери и изцяло, тъй като отговарят на новите изисквания, нужди и начин на живот на модерното общество. Този факт налага доброто им познаване и образоваността ни по темата, тъй като вероятността да живеем във века на началото на края на книжните пари реално съществува.
Зараждане на електронните пари
Зараждането и изграждането на първообраза на електронните пари можем да потърсим през около 70-те години на ХХ век, когато се появяват банковите карти, бележещи бърз ход на модернизация. Следващата стъпка по пътя им е свързана с развитието и подема на интернет. Глобалната мрежа е мястото, в което се заражда и развива извършването на нов вид търговия, непозната преди това – електронната търговия. Свидетели сме на бързия ѝ възход през последните години, в които огромен брой магазини се сдобиха със свой електронен магазин, даващ възможност за покупка в удобството на домашния уют, само с няколко клика от всички краища на света. Зародиха се и фирми, опериращи изцяло онлайн и извършващи търговия или предлагащи услуги само и единствено чрез електронни магазини и сайтове. Това поражда необходимостта от платежен инструмент, който да отговаря на нуждите и да задоволява високите изисквания на електронната търговия – именно електронните пари.
За рождена година на цифровата валута се счита 2008-а, когато се появява биткойнът. Основна цел на електронните пари е да изместят изцяло книжните банкноти при извършване на електронна търговия, а най-кратко могат да се определят като валута, съдържаща прости серии от битове. Парите, съхранявани в предплатени карти за бензин, абонаментни карти за транспорт, ваучери, купони за покупки и храна, не са електронни пари, поради ограниченото им ползване – само за конкретната цел, в конкретните магазини и т.н.
Една от първите платежни системи е WebMoney, стартирала дейността си през ноември 1998 г. Първите регистрирани потребители и първите онлайн магазини, съгласили се да въведат разплащане с електронни пари, са стимулирани и наградени от WebMoney с определени суми електронни пари.
Пътят на електронните пари
Навярно се чудите как точно се осъществяват плащанията с електронни пари, какъв е техният път, достатъчно защитени и сигурни ли са те. За новото поколение, употребата на електронни пари е рутина, докато все още по-възрастните се чувстват абсолютно несигурни и „боси“ по темата. Непознати и нови думи за тях са и електронният портфейл, PayPal и много други продукти и решения на модерното общество.
Пътят на електронните пари започва с „тегленето“ на клиента на тези пари от сметката му, като генерира файлове (един файл е една електронна монета) и ги записва в устройството си. Всеки файл има уникален идентификационен номер, който клиентът скрива чрез криптиране на файла и го изпраща към банката, в която има предварително открита сметка. Банката потвърждава сумата и дебитира сметката на клиента. Този път изглежда непонятен за хората над средната възраст, но растящото младо поколение – поколението на интернет – се наслаждава на този начин на плащане и го намира за бърз, удобен и отговарящ на нуждите му.
Дружества за изкупуване и издаване на електронни пари
Националните банки имат право да издават и изкупуват електронни пари. Освен тях, разрешение за тази дейност могат да получат и дружества за електронни разплащания след кандидатстване и издаване на лиценз за дейността.
Институцията, която има право да разглежда подадените кандидатури и да издава лиценз, е БНБ. Броят на тези лицензирани дружества у нас се брои на пръстите на едната ръка. Те са въведени в официален регистър, който можем да използваме за извършване на проверка лицензирано ли е дружеството, което сме избрали.
Предимства и недостатъци на електронните пари
Електронните пари, по примера на книжните, също е нужно да притежават сигурност, парична стойност, конвертируемост и възвратимост – да могат да се съхраняват без риск, да се разменят за други електронни пари, за традиционни пари, за стоки и услуги, да бъдат гарантирани чрез други пари или кредити.
Предимствата на електронните пари са, че елиминират безкрайното раздуване на административните нужди, тъй като не изискват платежни документи, фактури и прочие, дават възможност за пазаруване на момента, отговарят на нуждите на модерното интернет общество, осигуряват допълнителни възможности за разплащане, тоест удобства за потребителите, а колкото повече удобства съществуват, толкова по-често хората купуват, което има добри последствия за търговията и разрастването на клиентската база.
Най-притеснителните им недостатъци са несигурността и възможните измами, но има и други – невъзможно е да се извърши плащане, ако няма интернет, има много магазини и обекти, които не приемат електронни пари, заплаща се такса от получателя на електронни пари, като тази такса не е регламентирана на законодателно равнище и не е определена с фиксирана стойност в нормативен документ.
Друг проблем е все още съществуващата неспособност на хората да възприемат тези пари като реални и да ги пестят. От чисто психологическа гледна точка някак сме по-склонни да пестим и да се въздържим от харчене, ако трябва реално да извадим банкнота от джоба или портмонето си, отколкото ако правим това от електронния си портфейл. Отпускаме се и харчим повече, когато реално не докосваме книжни пари, а осъществяваме покупките с електронни такива – нещо, което трябва да имаме предвид и да внимаваме с излишни и ненужни покупки и харчове.