След официалното обявяване, че еврото се въвежда в нашата страна през 2024 година, тази новина очаквано събуди много дискусии и коментари, както сред обикновените хора, така и сред финансовите експерти и анализатори. В статията по-долу ще разгледаме по-подробно темата и как се планира да протече въвеждането на новата парична единица в България.
Нашата страна официално обяви, че планира да въведе новото платежно средство евро още в началото на 2024 година, като е решено да няма преходен период. Еврото ще бъде прието на датата с въвеждането му като официално платежно средство в България. Само в рамките на един месец ще може да се ползват едновременно левове и евра като разплащателни единици. Това стана ясно след приемането на Националния план за въвеждането на еврото в България. По време на заседанието на Координационния съвет за подготовката на Република България за членството й в еврозоната, в присъствието на съпредседателите: Димитър Радев, управител на Българската Народна Банка и Асен Василев, министър на финансите. Това бе официално съобщено и от Министерството на финансите. Този документ е от изключителна важност, тъй като в него са дефинирани и записани основните принципи, правно-нормативната и институционална рамка за приемането на единната валута, дейностите и процедурите за успешното въвеждане на еврото.
1-ви януари 2024 година си остава индикативна дата за членството ни във валутния съюз, като при превалутирането ще се използва задължително фиксирания курс между лев и евро. И в продължение на един месец от приемането на единната валута, ще може да се плаща с лева и еврото едновременно. От Министерство на финансите акцентираха, че за изготвянето на плана за подготовка за членството на страната ни в еврозоната са следвани най-добрите практики от другите държави-членки. Както уточнихме, Националният план е изготвен от Координационния съвет за подготoвка на България за членството в еврозоната, като това е стратегически документ, на база на който ще се осъществи оперативната работа по замяната на българския лев с еврото. Министерството на финансите уточнява най-важните аспекти от преминаването към единната валута в специално изготвено прессъобщение по темата.
Преди да бъде внесен за разглеждане от Министерски съвет, проектът на Националния план ще бъде публикуван за обществено обсъждане. Този документ описва всички съществени мерки и дейности, които всички участници в подготовката за въвеждането на единната валута трябва да извършат като част от процеса по въвеждането на еврото. В плана са дефинирани важните правила за преизчисляване на всички цени и други стойности, както и са обяснени процедурите за смяна на пари в брой, конвертиране на депозити и кредити в лева, независимо дали с променливи или фиксирани лихвени проценти. Също така са уточнени процесите относно снабдяването и разпространението на евробанкнотите и монетите, както и са дефинирани всички необходими законодателни промени. Има детайлни описания относно принципите и етапите на информационна кампания, която ще бъде насочена към българските граждани и тяхното запознаване и информиране относно начина, по който ще се замени българския лев с еврото. Всички ще бъдат запознати и с визуалните и защитни характеристики на евро парите, мерките за защита на потребителите, както ще бъдат засегнати и още важи и съществени въпроси, уточняващи въвеждането на единната валута. Още на 12-ти януари, финансовият министър Кирил Ананиев обяви, че еврото се очаква да бъде прието у нас през 2024 година.
Министерството на финансите също така уточнява, че в последствие във важен документ, наречен План за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, ще фигурират конкретните задачи, които следва да бъдат свършени в процеса по подготовка за членството ни в еврозоната, с всички точни срокове и конкретни институции, които са отговорни за самото му изпълнение.
Според Димитър Радев, управителят на БНБ, въвеждането на еврото у нас може да ускори икономическото възстановяване на страната ни. Финансистът взе участие и в дискусията на Euromoney. Димитър Радев изрази мнението, че според него членството на страната ни във валутно-курсовия механизъм ERM II ще задвижи и насърчи икономическите реформи у нас. Той обяснява, че присъединяването ни към еврозоната е логична стъпка, тъй като еврото е „резервната“ валута на нашата икономика. Същевременно трябва да решим доста задачи и да направим сериозни промени в няколко области.
Според Димитър Радев страната ни се намира в благоприятно положение сега, тъй като през последните години тя отговаря на критериите на Договора за Европейския съюз, като през изминалата година бюджетният дефицит на България е под 3% от БВП, независимо от настъпилата пандемия COVID-19. Той и доуточни, че съотношението на държавния дълг към БВП е само 25%. Димитър Радев същевременно подчерта, че страната ни ще влезе в клуба на богатите при малко по-различни условия, в сравнение с държавите, които са го направили на по-ранен етап. Той припомня и че нежеланието на България да влезне в единния банков надзор за малко е можело да попречи на присъединяването ни към еврозоната. И всъщност страната ни е станала част от ERM II едновременно с членството си в Банковия надзор, като до този момент в него са фигурирали само държави, които вече са въвели еврото за своя разплащателна валута.
Димитър Радев също акцентира, че още първите месеци на присъединяването на страната ни към Банковия съюз са ни донесли конкретни важни ползи. Като примери даде такива, свързани с надзорния капацитет и разширяването на достъпа до информация. Според него въвеждането на единната валута ще ускори реалната конвергенция на икономиката ни и ще има ключов принос за растежа и благосъстоянието в държавата ни. Той обяснява, че дори и самият процес по подготовката за въвеждането на еврото стимулира добрите политики, които са нужни, за да се постигне висока степен на приближаване на икономиката ни към еврозоната, още преди да се присъединим към нея.
Също така Димитър Радев обяснява, че еврото само по себе си не гарантира устойчива конвергенция, затова страната ни трябва да продължи с благоразумните макроикономически политики, провеждани от ефективни и целенасочени институции.